Всичко това е страхотно, но понякога организациите се стараят да спестят от мрежовите инвестиции, като купуват устройства от „среден клас“, понякога дори такива, които са подходящи за битова употреба. Съществува убеждението, че Wi-Fi устройство от най-висок клас – например RUCKUS – е скъпо. От друга страна, организациите инвестират огромни суми в центрове за данни, приложения и бизнес лаптопи. Междувременно цената на прилична ТД на RUCKUS е сравнима или по-ниска от цената на добър бизнес лаптоп, а една ТД поддържа няколко или няколко десетки лаптопа едновременно, обслужвайки мрежата в продължение на 7 или повече години – за разлика от повечето ИТ оборудване… от тази гледна точка струва си да се обмисли оправдан ли е компромисът в това важно звено в цялата верига от технологични зависимости за постигане на успешна цифрова трансформация.

Трябва да се подчертае, че опитът за заобикаляне на законите на физиката и „добавяне на капацитет“ към мрежата чрез инсталиране на допълнителни ТД е напълно безсмислен и често дори е контрапродуктивен: скоростта на предаване на данни и броят на поддържаните потребители падат, понякога драстично – до неприемливо ниво.

Да го обясним с едно донякъде забавно, може би малко преувеличено, но доста адекватно сравнение: крива лопата срещу багер:

• И двата инструмента служат за една и съща цел: преместване на материал от точка А до точка Б.
• Очевидно е, че багерът ще свърши същата работа по-бързо и по-ефективно от човек с лопата, дори ако лопатата е златна и от реномиран производител.
• Може, разбира се, да се събере по-голям екип да работи с няколко лопати, но вместо да подобрим резултата, ще получим хаос, защото „операторите на лопата“ ще си пречат един на друг. Така че, парадоксално, производителността ще спадне.
• Следователно, един багер ще се справи много по-добре дори от десетки лопати.

По аналогичен начин единственият начин за увеличаване на капацитета на мрежата е използването на високопроизводителна Wi-Fi мрежа.